Константин Планински, автор на дизайна на новите локомотиви за БДЖ, мечтае да може да стигне по релси от Копенхаген до София

Роденият в Бургас Константин Планински е професионален фотограф и страстен любител на железопътния транспорт. Той има публикувани множество снимки за водещи специализирани издания в България и в чужбина.

В момента Константин живее в Копенхаген и се занимава с изработване на външен визуален дизайн (ливрея) за локомотиви. Същевременно той разнообразява фотографията и дизайна с писане на материали за Railcolor News – една от водещите новинарски платформи в сферата на европейската железопътна индустрия.

Визуалните му проекти за ливреи са печелили редица конкурси на европейски железопътни оператори. Негов е дизайнът на новите локомотиви Smartron, които Siemens Мобилити достави миналата година за нуждите на “БДЖ – Пътнически превози”. Той бе избран от потребителите чрез гласуване на сайта на държавния жп оператор.

През 2020 твоето студио „OnTrack“ разработи 4 концепции за дизайн на новите локомотиви Smartron на БДЖ. Защо според теб спечели точно този – Green Force? Това ли беше твоят фаворит?

2020 бе знакова година за всички нас, но конкретно за мен тя донесе много позитивни емоции, свързани с работата над концепциите за “БДЖ – Пътнически превози”. На мен лично ми е трудно да избера фаворит сред предложените идеи, тъй като вложих много старание във всяка една от тях.

Мисля, че Green Force спечели, тъй като днес много хора копнеят за промяна, включително и в дългогодишно пренебрегвания железопътен транспорт. В този смисъл зелените тоналности са добър символ на едно ново начало.

Ако трябва все пак да се спра над точно един вариант, може би бил Kingfisher (земеродното рибарче), тъй като друга моя страст са птиците. Но това е само лично предпочитание. Изборът на тази птица бе стратегически направен като визуализация на връзката между горите и морето (София и Бургас/Варна), тъй като новите локомотиви се движат по тези линии.

Преди няколко месеца „Сименс Мобилити“ достави хилядния произведен Vectron на датските държавни железници, като твоето студио, в тандем с Railcolor, направи дизайна му. Над 60 оператора от 20 страни вече имат такива локомотиви. Защо те се радват на такъв успех в Европа?

Работата над дизайна за #Vectron1000 за датските държавни железници (DSB) беше изклюителна чест за мен, тъй като послужи като своеобразен мост след пристигането ми в Дания. Мисля, че постижението на Siemens Мобилити в европейски мащаб говори само за себе си. Съвсем скоро поръчките надхвърлиха 1250 бр.

Ако отправим поглед назад в локомотивостроенето, ще забележим ясна тенденция за глобализация и унифициране на локомотивните платформи. В миналото, например, много от концепциите за локомотиви са се правели “по мярка” за конкретни държави, спрямо техните специфични технически, климатични и топографски условия. В това число влизат например масовите серии 41-44 за България, както и серия ЕА 3000 от Дания, която пък се използва от два частни превозвача в България. Сега в Европа са налице няколко големи платформи, които представляват универсално решение и имат потенциала да покрият разстояния от хиляди километри.

Според мен тази глобализация до голяма степен я изживяваме и ние самите като общество. Границите постепенно отпадат и точно тези условия бяха благоприятни за появата и последващия успех на Vectron. Същевременно принадлежността към едно голямо, европейско семейство има своите чисто практични аспекти – например по-лесна експлоатация и поддръжка, наличност на резервни части и т.н.

Правил си дизайна на подвижния състав в различни страни, на държавни и частни оператори. Какви са предизвикателствата, когато трябва да предадеш посланието на съответната компания?

Модерните дизайни на локомотиви и други транспортни средства могат да бъдат забавни и пъстри, но в крайна сметка те са неизменна част от инстурментала на корпоративните комуникации. В този смисъл предизвикателствата са добре познати. Дизайнът играе ролята по-скоро на език, двигател за комуникиране на идентичността на конретната компания – а всички те са уникални. Това в крайна сметка подхранва и креативността, тъй като всеки има различна история и ценности.

Най-трудно е, когато клиентът каже, че няма никакви ограничения и дизайнът трябва да бъде направен по наше усмотрение. Така че в крайна сметка ограниченията всъщност много спомагат творческия процес.

Посланията могат да бъдат най-разнообразни – от „Построихме 1000 такива локомотива“ до „Ние сме агресивни като акули“, което например беше посланието на дизайн, чиито автор е моят бизнес партьнор Симон Вийнякер от Railcolor Design. В този случай операторът просто искаше да привлече максимално внимание към себе си и акулата наистина се оказа перфектна за тази цел.

Първите влакове на водород трябва да започнат да превозват пътници съвсем скоро, а дизеловите локомотиви не след дълго ще минат в историята. Накъде върви железопътния транспорт – скоростта, сигурността или чистите технологии са водещи?

Мисля, че еволюцията на модерния железопътен транспорт трябва да се разглежда като съвкупност от всички тези фактори. Множество държави вече заложиха на покупката на пътнически влакове, задвижени от водород или акумулаторни батерии, и това са прекрасни новини за планетата ни. Задвижването на локомотиви с водород е следващата стъпка в тази посока и благодарение на работата си за Railcolor News вече знам, че Vectron Hydrogen ще се появи съвсем скоро!

2021-ва бе Европейската на жп транспорта и ЕС комуникира ясно своята визия. Днес в редица европейски държави се говори за ренесанс на нощните влакове между ключови столици. Въпреки кризата с коронавируса, редица оператори отчетоха рекордни превози на товари и пътници (!). Всичко това показва, че вървим в правилната посока.

Но предизвикателствата конкретно пред България са огромни и ние трябва бързо да наваксаме изоставането си от последните десетилетия. Вносът на нови, модерни локомотиви и влакове е жизненоважна крачка, но са необходими не по-малки усилия за подобряването на средата, в която те ще оперират.

Има разработени унифицирани интелигентни системи за сигурност по инфраструктурата на европейско ниво и България може да се похвали с няколко главни линии, оборудван с тях. Същевременно за нито един от новите локомотиви не бе поръчано съответното бордово оборудване. Така вместо да се движат със 160 км/ч, те се движат със 130 км/ч. Но всички тези предизвикателства в крайна сметка могат да доведат до вълнуващи промени в краткосрочен план, които аз лично очаквам с нетърпение.

Изпълнил си своята си мечта – вече имаш лиценз за помощник-машинист, работиш желаната работа, съчетаваща графичния дизайн и любовта към релсовия транспорт. За какво мечтаеш сега?

Да се кача на влак в Копенхаген и след сравнително дълго, но комфортно пътуване да сляза в една България, в която влаковете са символ не на мръсотия, закъснения и недоволни пътници, а на транспорта на бъдещето, който успешно се конкурира с въздушния – каквато е цялостната тенденция в ЕС.