..или 5 причини за учене през целия живот

На 5 години исках да стана продавачка на сладолед (признавам, от чисто меркантилни подбуди). За щастие това отмина бързо, а нашите се разминаха “само” с по-чести посещения при лелята, която продаваше обекта на мечтите ми близо до училище.

На 7 години мечтаех да бъда световно известна пианистка/китаристка/певица. Съответно горките ми родители трябваше да се „бръкнат“ за уроци по пиано и китара.

На 8 се преориентирах към професията на учен (все едно какъв) и/или космонавт (тогава астронавтите все още се наричаха космонавти). Това струваше на семейството ми няколко „вносни“ детски научни комплекта, донесени от роднини от тогавашния СССР.

На 9-10 години бях убедена, че спортът е моето призвание. Съответно последваха тренировки по тенис, спортна гимнастика и още няколко спорта (докато не ми омръзна, а и 1-2 треньори намекнаха деликатно на родителите ми, че дъщеря им е по-скоро интелектуален тип)

На 12-13 години се виждах в творческите професии като писател или поет. Резултатът: 1 неиздадена (и недописана) книга, няколко публикувани стихотворения и 1-2 спечелени конкурса на местно ниво. Разбира се, за родителите ми това означаваше да плащат за курсове по литературно писане.

На 15 години знаех, че ще се занимавам с комуникации.

На 30 реших, че не е достатъчно просто да завърша Факултета по журналистика към Софийския университет и да си изкарвам хляба като журналист, а трябва да „запиша“ още нещо – в случая „Медии и междукултурна комуникация“ към Европейския университет Виадрина, Одер (за късмет на родителите ми, този път на мои собствени разноски)

На 50 г. – ще видим😊

Защото ви разказвам всичко това? Ами защото (очевидно) не станах нито Ерик Клептън, нито ядрен физик, нито новата Мануела Малеева (уви, нито пък сладоледаджийка), но пък станах човек, който:

• Дълбоко вярва в т.нар. учене за цял живот (lifelong learning);

• Убеден е, че само с постоянно и непрекъснато надграждане на знанията и уменията e възможно да се върви напред;

• Изпитва вътрешна необходимост (и удоволствие!) да записва поне един курс, обучение, програма веднъж на няколко месеца;

• Пристрастен е към предизвикателствата и вълненията, свързани с трупането на познанията в нови сфери.

Страст за учене

Какво ни мотивира да учим нови неща? Това до голяма степен зависи от различни фактори: къде се намираме на даден етап от живота, какво искаме да постигнем, какви са предизвикателствата, които ни предстоят, и още един куп неща. Понякога учим, защото ТРЯБВА. Друг път, и това е по-добрият вариант – защото ИСКАМЕ.

Първоначалната причина да учите нещо може да е различна, но пътят към успеха е доста сходен. Ако ни бъдат предоставени правилните инструменти, подкрепа и стимули, тогава оставаме фокусирани и мотивирани. Ако постоянно виждаме напредък и изпитваме положителното въздействие на това ново умение, тогава продължаваме напред.

Бъдещето на работата

Компаниите отдавна са осъзнали, че ученето през целия живот е ключов стълб за ангажираността на служителите. Служителите, които имат възможност да се развиват, са по-отдадени и по-продуктивни, което в крайна сметка води до по-добро представяне и по-висока печалба за фирмата. За мен, в моята роля за комуникатор, да бъда в крак с нововъзникващите технологии или новите подходи е от решаващо значение.

Защото пазарът се променя. Бизнесът се променя. Клиентите също. Хората, технологиите и обществата търпят ежедневни микротрансформации, които се натрупват и в крайна сметка водят до големи изменения. И всичко това е съпроводено от непрекъснато разширяване и задълбочаване на човешкото познание. От нас зависи дали ще гледаме как огромният поток на информация и знание минава покрай нас, докато седим безучастно на брега, или ще се гмурнем в него и ще черпим с пълни шепи. За да бъдем по-подготвени, по-щастливи и по-успешни.

Ама защо да уча?

По мое мнение съществуват (поне) 5 причини да не се отказваме да учим през целия си живот.

Помага ни да сме по-успешни като професионалисти – компаниите ценят служителите, които се стремят да надграждат знанията си. Независимо от сферата, в която работите, нещата се променят, особено в динамичното съвремие. Нови открития, иновации, технологии, бизнес модели се появяват ежедневно и се борят за своето място под слънцето. И ако решим, че натрупаното знание ни е достатъчно и няма нужда от неговото обновяване, рискуваме да се превърнем в мъртва тежест, която всъщност дърпа и нас самите, и екипа назад.
Помага ни да сме по-здрави – натрупването на нови знания е един от начините да запазим мозъка си „гъвкав“ и млад. И това не е просто метафора! Проучвания сочат, че ученето през целия живот може да помогне за забавявне на симптомите на болести като Алцхаймер. Според изследване на Harvard Medical School и Massachusetts General Hospital при възрастните хора, които са били подложени на по-високи нива на интелектуална стимулация през целия си живот, се наблюдава значително забавяне на появата на проблеми с паметта и симптоми на Алцхаймер. Усвояването на нещо ново – умение или дейност, може да помогне за подобряване на паметта ви, повишава ефективността на мозъка ви и в крайна сметка води до по-голяма устойчивост на неблагоприятни мозъчни изменения в по-късна възраст.
Помага ни да се чувстваме по-щастливи и удовлетворени – удоволствието от започването на нов курс, обучение или друга програма в много отношения може да се сравни с удоволствието от започването на нова връзка. Има го и вълнението от непознатото, и очакването на нещо хубаво, и радостта от успеха, и пеперудите в стомаха (дали ще се справя?, няма ли да е твърде сложно за мен?). За мен поддържането на една здравословна и дългогодишна връзка …с ученето е сигурен начин да се чувствате по-щастливи и удовлетворени от живота си.
Насърчава социалния ни живот – Присъединявайки се към обучение, курс, образователна или друга общност, има голяма вероятност да попаднем на хора с подобни възгледи, които споделят едни и същи интереси. Това означава повече приятелства и повече социално взаимодействие. И въобще не е необходимо този курс да е свързан непременно с професионалната ни реализация! Независимо за какво става дума – за курс по икебана, по квантова механика, варене на бира или плетене на една кука – удовлетворението да имаш съмишленици, които споделят твоята страст, е наистина голямо!
Помага ни да сме по-самоуверени – придобиването на нови знания и умения е важен фактор за повишаване на самочувствието ни както в личния, така и в професионалния ни живот. В личния ни живот тази увереност произтича от удовлетворението, че сме отделили време и усилия за усъвършенстване, което пък създава усещане, че вървим напред. В професията това самочувствие идва от все по-голямата увереност, която имаме в знанията си и способността да прилагаме наученото.

Като цяло, всяко ново умение е още едно парченце от пъзела на нашето самоопределяне и самочувствие като професионалисти и като личности. Обучение по Ексел за напреднали? Защо не? Щрак, и парченцето се намества на своето място. Фотография за начинаещи? Хоп, следващата част приляга перфектно. Курс по готварство? Разбира се! И пъзелът, който определя начина, по който се възприемаме като професионалисти и хора, става все по-пълен, по-ярък и по-смислен. А с това расте и нашата самоувереност.

Ученето през целия живот е нещо, което повечето големи компании насърчават и подкрепят. Siemens например предоставя на своите служители достъп до My Learning World, платформа, която предлага огромно разнообразие от самообучения и курсове. Въз основа на личните предпочитания My Learning World адаптира предложенията си към нуждите на потребителя и избира най-подходящите обучения. Платформата е достъпна 24/7, като безспорно удобство за заетите хора е, че можете да прекъснете курсовете и да ги завършите по-късно, в удобен за вас час.

Във времена, когато екипите работят независимо един от друг, на различни места и понякога в различни часови зони, а присъствието в офиса вече не се изисква ежедневно, онлайн платформи като My Learning World изглеждат правилното решение за подкрепа на ученето на служителите през целия живот.

Лично на мен My Learning World ми дава свободата да подобрявам уменията си, когато пожелая – през лаптопа, от телефона, на дивана, на плажа или в някоя планинска хижа.

И, да, вероятно никога няма да стана космонавт (за продавачка на сладолед си мисля, че все още не е късно). Но пък вярвам, че Космосът, наречен човешко познание, е точно толкова необятен и вълнуващ, при това само на една ръка (клик) разстояние.